Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2016 16:44 - СТЕПЕНУВАНЕ НА ЛОШОТО
Автор: stepenuvanenaloshoto Категория: Политика   
Прочетен: 544 Коментари: 3 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                               СТЕПЕНУВАНЕ НА ЛОШОТО
Уважаеми сънародници. Аз се занимавам с психология и бих искал, без да задължавам никого с мненията си (и оставайки анонимен, поради ред причини, независещи от мен) да представя някои важни политическо-психологични анализи, на вашето внимание.  Пиша този блог за да представя становищата си по един много важен въпрос относно психологията на всички нас, спрямо политическия израз на народната и държавна власт, която демократичния режим вече повече от 20 години ни дава.   Моят анализ разглежда една много характерна проблематика в човешкия начин на разсъждение. А имено - неспособността или трудността на човек да разглежда фактите в степенна класация. Т.е. разглеждане на един факт, но в различните му степени - подредени в степенна класация.   Един от основните проблеми който разглеждам, е въпросното характерно, "черно-бяло" тълкуване на фактите.  Индивидът не умее или изпитва трудности относно това да вижда степенните измерения на лошите и добрите факти. Вместо това, той вижда само тяхната същност (най-вече) и това - дали ги има или не. Както и дали могат да бъдат отстранени (ако са лоши), и дали могат да бъдат постигнати (ако са добри).  Но не и степенуването им. Или не достатъчно. Затова има голяма вероятност, това, толкова лошо за България, въздържане от гласуване на избори на гражданите, да е вследствие на този недостатък. Вероятно много хора имат и любовта, и отношението, и загрижеността към България и силно искат да гласуват така, както силно искат България да е добре. Но попаднали в капана на това черно-бяло виждане и неумението си да степенуват фактите, те си казват: - "Нама кандидат който да одобрявам... всички са несъстоятелни и лоши... тогава, и да гласувам, и да не гласувам  - смисъл и ефект няма как да има, защото все ще бъде зле.Затова няма смисъл да гласувам".  И тук идва ФУНДАМЕНТАЛНОТО, ПОВРАТНО ОСЪЗНАВАНЕ - ДА СТЕПЕНУВАШ ЛОШОТО.  България изживява трудни времена и голям успех за нас ще бъде поне облекчението. Т.е. от много зле, да станем възможно по-малко зле, ако може - най-малко зле.  За целта, тези хора, които не са виждали досега смисъл в това облекчение и в това степенуване на лошото, трябва да осъзнаят този психологически фактор. Защото, както казах - не е до нежелание или незаинтересованост... ХОРАТА ИМАТ ЛЮБОВТА, ГРИЖАТА И ВОЛЯТА ДА ГЛАСУВАТ... Но доброто не може да бъде постигнато изведнъж. Или поне не толкова лесно. Тук обаче, ако всички гласуваме и всички сме единни, можем поне да опитаме да намалим лошото. С редовно гласуване за онзи кандидат, КОЙТО СМЯТАМЕ ЗА ПО-МАЛКО ЛОШ.  ЗАЩОТО ТЕ ЕДВА ЛИ СА РАВНИ.  Ако бяха равни - да... тогава нямаше да има смисъл да гласуваме. Но в България има много лошо мислещи граждани, които с радост (и със заслепено съзнание) биха гласували за тези кандидати, които са несъстоятелни. Вземете за пример само тези към 500 000 етнически представители, които гласуват за ДПС... Дали гласуват за дпс по преценка и анализ ?? Ами най-вероятно не... гласуват за тях вероятно единствено по предразсъдъка, че те също са етнически представители, и видите ли, биха проявили загриженост и спецялно внимание към тях. Няма да споменавам и абсурдния двоен стандарт в закона за етническия вот, който на ниво избори позволява на етническите групи да имат власт, (да имат право да гласуват), а ниво парламентарна власт им се забранява (от конституцията) да имат собствена партия, при положение че тяхна партия би била същия вид гражданска власт, каквато е и вота на избори. От друга страна вероятно много хора в България още са с комунистически виждания. И някога са били доволни на единия хляб и не са съзнавали какво е да имаш свобода и права. И сега припознават БСП като онази партия и бленуват същия този хляб, който са имали, защото си мислят, че това е целия живот. И затова биха се радвали да го имат, дори с цената на правата и свободата си. И близо 1 млн души гласуват за БСП. Тези хора ли ще ни управляват ?  Кой тогава, уважаеми сънародници, остава да гласува ?? И да направи така, че да я има в България ?? Толкова българи напускат страната... България буквално се топи... раждаемостта е ниска... Нахлуват чужди етноси (бежанци), които ще създадат семейства тук...(а ще искат и права да гласуват)... Ромите се плодят и множат също... Кой трябва да съхрани България ??    НИЕ !     Ето и още някои основни психологически пречки, които подсъзнателно спират човек да гласува и да упражнява властта, която демокрацията ни дава:   1. На много хора вероятно, гражданската отговорност и гласуването им звучи, като заплаха, като ултиматум. Един вид ултиматум, който самия морал ти налага. Нещо, като идеята, че данъкът е дълг. Не ! Данъкът към държавата никога не е бил дълг, а ИНВЕСТИЦИЯ. Нормалният, здравомислещ човек изпитва любов към родината и затова отделя от бюджета си този данък, за да я има България с всички блага, отрасли и култури, които я съставляват. Същото е и с гласуването. Същото е и с това прословуто левче, което трябва всички да отделяме за благотворителност (Кампании със смс-и на Червения кръст - redcross.bg, Хранителната банка - bgfoodbank.org, Институции, които се грижат за болни хора, като dmsbg.com, uniceff и др.). Никой няма да обеднее от тези 10-на лв годишно (по 1 смс месечно), които се получават средно аритметически. Има толкова деца, които са болни , инвалиди, страдащи хора, драматично, крайно бедни хора... Всички трябва да бъдем единни и то всеки месец, редовно. Също и на всички избори да гласуваме.    2.Отчужденост. Може би най-големия комплекс, от който много българите вероятно страдат. Отчужденост към другите. Отчужденост към България. Този комплекс е една от основните причини, хората да мислят, че държавата е нещо чуждо, странично (в същия момент тези хора искат да черпят от нея). Смятат другите (страдащите, нуждаещите се например) за чужди. И си казват ""Aз за какво да давам пари за благотворителност ? Какви са ми тези на мен, че да давам пари за благотворителност " Също ""Каква ми е България на мен, че да се грижа за нея ""? Това отчужденийе поражда и странични илюзии, като например, че данците не са за България, а един вид са ултиматум от властта, която иска само да те ощети с тези пари, взимайки ти ги. 3. Автоумаловажаване. Много хора вероятно си казват... ""Какво значи толкова моя глас... един глас повече или по-малко - голяма работа"". Същото е и с благотворителността - ""Какво ще помогна аз, с едно-две левчета ?? Хората се нуждаят от много по-големи суми..."". Истината е, че и в държавния, и в благотворителния аспект, ефекта идва от мнозинството. Всички трябва да сме единни. Ние сме властта. Ние сме авторитета, който може да наложи ценността. 4.Идея за самоощетяване - вероятно породено от идеята, че няма смисъл този акт и ако го направиш - си губиш времето. И парите (при благотворителността). Идея, че това левче, ако го дадеш за благотворителност всеки месец (dmsbg.com, redcross.bg, bgbankfood.org) ще нанесеш (някаква) фатална щета над себе си. Това произтича донякъде и от факта, че сме бедни и наистина трябва да бдим над бюджета си и да внимаване как пласираме всеки лев... От друга - отчуждението прави другите (страдащите хора) ненужни, чужди, досадни и пречещи в нашите очи... Третия фактор е липсата на навик да го правим (а защо не и на самочувствие? Добротата е една от най-големите гордости и достойнства. Но е по-малко позната, от знанието, образованието и семейството например... а не е по-малко ценна от тях). 4. Навик. Една от дълбоко вкоренените хаюцинации (обикновено подсъзнателно) би могла да бъде идеята, че понеже дълго време, живота ни е един и същ... значи един вид се е установила някаква закостеняла, статична схема, която ние подсъзнателно възприемаме, като непроменлива житейска ситуация/схема, тълкувана подсъзнателно от самите нас, като МОДЕЛ И ОБРАЗЕЦ. И дотолкова сме се впили в нея и закостеняло сме се загнездили и сме заседнали, блокирали в нея, че приемаме всичко ново и различно, като чуждо, странично... а от там и като грешно (защото образеца е ред, а реда е затворено измерение, което не допуска нови/чужди елементи, освен, ако те не са: 1. Част от реда, като новия елемент го разпознаваш, че е част от реда... т.е. трябвало е да бъде част... и разпознаваш, че е трябвало да го има и преди, но поради твоя грешка го е нямало... т.е. нов, но всъщност стар елемент, който е било редно да го има и преди, но поради някаква причина или не е бил знаен, или е бил, но е бил разпознаван като чужд/грешен. 2. Припознати, като развивно допълнение, с което досегашния ред да бъде обогатен и да еволюира).  Такъв пример е това да се научим да даваме прословутото левче всеки месец за благотворителност.    Към този проблем на подсъзнанието ни, влияние додава и  идеята, че модела и образеца са КОНСТАНТНИ величини. Т.е. не търпят промяна. Защото човек , когато досега не е давал пари за благотворителност, при обмислянето на идеята (да започне редовно да го прави), по-скоро би изтълкувал идеята, като коренна промяна на целия си живот (което не му се нрави, не защото благотворителността е лошо нещо... а защото го е страх да развали  и разчупи стереотипа - въпросния модел и образец, чувствайки, че това е щета за него. Защото образеца е ред, а реда е цялост и не бива да се разваля, нали така ??? И много по-малко вероятно е човек да изтълкува и разгледа такава ситуация, като шанс да еволюира самия той в личното си равнище...  в духовното си равнище... да израстне като човек, да се научи да прави още една, при това много голяма и много важна доброта в живота си (освен творчеството... освен семейството... освен всичко друго, което създава, като ценност, в живота си).  Въобще промяната винаги крие в подсъзнанието ни, някакъв риск... Но помислете за всички хубави неща, които можем да постигнем... и в политически план... и в благотворителен ? Само вижте финансовото разпределение на парите в България... служебни апартаменти за политиците... лимузини най висок клас (към 200 хил. лв всяка)... Нова зала (Армеец) с държавни пари... При положение, че толкова болни и бедни деца, инвалиди и драматично бедни хора се опитват да оцелеят всеки месец, със 150 лв... Някои сега ще кажат: - "" Ами не можем да дадем на всички, затова на никой не даваме"" Тогава, щом не могат - ще теглят жребий. И на 5 болни деца да помогнат - пак ще е ценно, отколкото на никой. Ето, например - Алекс от Кюстендил (fb Help Alex) (не го познавам лично - но е мн добър млад художник) му трябват десетина хиляди лева, за да проходи...и няма от къде да ги събере... докато Станишев се вози в лимузина за 200 000 лв ?    5. Атрофия на властовата представа. Много хора вероятно си казват ""Нищо не зависи от мен"". Искат да направят добро, но смятат, че не е свързано с тях или не пряко. И въобще не разглеждат изборите, като инструмент за изява на собствената им власт.   6. Обреченост и oтчаяние. Идея, че всичко вече е пределно лошо и няма как да се оправи. Дори е стигнало най-тежкото си положение. Наистина негативите в България са доста, но всички ние трябва да се борим и да търсим начин.    7.Идея за съучастничество. Подсъзнателна идея, че ако гласуваш за лош кандидат политик, понеже той е по-малко лошия (при положение, че добри няма), значи ставаш съучастник на неговите грешки (които респективно стават твои). Не ! Това няма как да е така. Обществото избира своя представител, но няма как да го култивира, няма как да го подготви и създаде, като професионалист така, както подготвя кадри в други отрасли... Ако въобще политиката може да се разгледа, като професия. Така че на гражданина остава само да прецени кого да избере и да го избере. Демокрацията затова е правилният модел на самоуправление на едно общество - защото чрез избранници, обществото упражнява именно своя прогрес. А прогрес значи също предвижване от много лошо към по-малко лошо (с идеята да се придвижим, ако може и към доброто...). Но едва ли толкова рязко и внезапно можем да скочим към него. Ние сме принудени да действаме по този начин, защото друг няма. А това, че политикът няма достатъчно качества (макар, че все пак има някакви) - това е проблем при самия него. Това, че го избираме идва от факта, че няма кой друг (тук ще спомена прословутото самочувствие на Бойко, който е много горд с това, че хората го ""избират"" и ""преизбират""... а всъщност вероятно, хората просто са принудени да го изберат, защото другите са още по-зле... а това не е точно уважение към него...). Съответен е и още един психологически пример... Двама души попадат в земетресение в пещера... единия е дълбоко навътре... другия - близо до изхода. Този, който е близо до изхода, успява да се спаси от падащите камъни, защото е много близо. Дуригия обаче не - защото е по-далеч. И този, който се е спасил, не е отказал да се върне и да помогне на другия, защото не го обича, а е побързал да излезе, за да се спаси, принуден от обстоятелствата. Това не е отхвърляне. Така че не винаги, два индивида, когато са във взаимодействие в една обща ситуация, споделят едни и същи факти. Същото е и когато приятел те помоли за заем... ако нямаш възможност да му дадеш, поради факта, че в момента нямаш пари... това не значи, че го отхвърляш самия него, отказвайки му заем... Просто ситуацията не го позволява, поради финансовата  немощ към настоящия момент.    8. Обезценяване на резултата. Идеята ""Ако решим един-два дребни проблема в България... държавата няма да се оправи от тях..."". Също ""Ако помогна на един-двама болни хора с парите си за благотворителност... това няма да оправи болните хора в България...ЗАЩОТО ТЕ СА МНОГО, МНОГО ПОВЕЧЕ ""  Истината е, че ако бъдем единни и се борим - резултатът ще си заслужава. Самата демокрация, въпреки тежките години след нея, е фундаментален успех за нас - заради правата, свободата,която постигнахме. Заради духовността, бъдещето и развитието, което някои други редяха през онези години.   9.Сгрешени приоритети. Идея ""Защо да давам пари, като онзи от другата страна може да се окаже пресъпник, да открадне парите ми и да ме ощети ? "" Да... вярно е, че има такъв риск, но по-добре , специално за казуса с благотворителността, да се лишим от тези десетина лева годишно (което е минимална сума, от която можем да се лишим)... и да направим някой престъпник богат... но да сме опитали... отколкото да си спестим този опит... а тези пари да се окажат действително такива, че да спасят всички тези болни и страдащи хора, от това драматично страдание, на което са подложени всеки ден.     Уважаеми сънародници - не се поддавайте на тези евтини, подсъзнателни и коварни идеи (ако фигурират в съзнанията или подсъзнанията ви)... Те са много коварни, защото човек лесно вярва в тях и веднъж свикне ли с тях - развитието му, като човек, никога няма да се осъществи. Вярвайте в себе си. Бъдете благородни, човечни и съпричастни. Гласувайте. Помагайте на нуждаещите се (dmsbg.com, redcross.bg, bgbankfood.org).   Имайте самочувствието, че властта сме ние...а не политиците. Те са само едно продължение на нашата дума.  Не позволявайте на несъстоятелните, глупави хора, комунистите, етническите групи и всички предубедени хора, да отнемат нашата държава, нашето бъдеще, нашето благо.

Разпространявайте блога и на други хора.


 


Тагове:   политика,   психология,


Гласувай:
1




1. 1997 - Стигнах до:
23.04.2016 23:19
"Индивидът не умее или изпитва трудности относно това да вижда степенните измерения на лошите и добрите факти. Вместо това, той вижда само тяхната същност (най-вече) и това - дали ги има или не. " и си рекох
Ами ако Индивидът не умее или изпитва трудности относно това да вижда степенните измерения на лошите и добрите факти, то кой го умее? Вероятно социумът, като алтернатива? После обаче реших, че авторът гледа индивидите отвисоко и се смята за свръхчовек. Дано не се окаже вярно. Когато обаче разбрах, че авторът смята че индивидът "вижда само тяхната същност (най-вече)" се изумих. Никога не съм предполагал, че да се прозре същността на нещата е най- простото нещо, достъпно за всеки. Платон се опитва чрез разказа за пещерата да обясни как не можем да възприемем Същността. Други философи отделят нещата "в себе си"= същността им от това, което ние възприемаме, а авторът ни предлага съвсем друг възглед!
Надявам се да науча повече. Продължавам с четенето.


Тюх, не ме удовлетвори. А имах очаквания...
цитирай
2. stepenuvanenaloshoto - Конкретизирай какво не ти е ясно, за ...
24.04.2016 01:10
Конкретизирай какво не ти е ясно, за да го обясня, ако мога.
Това, което имам предвид е една евентуална, възможна мисъл в много хора (гласоподаватели), която хипотезирам. Тя е - ''Защо да гласувам, като всички кандидати са ЛОШИ и дори да гласувам, пак ще е лошо... така че няма смисъл да гласувам...''
Т.е. хората с такава нагласа е възможно да не могат да видят, че кандидате биха били лоши, но не в равна степен, което прави някои от тях, по-малко лоши...И ние гражданите, ако не гласуваме за по-малко лошите, други хора (очевидно с неудачен критерий) ще гласуват за по-лошите и ще сложат тях на власт. Това имам предвид под ''Степенуване на лошото''. А тези, които въобще не им пука за България и не гласуват без какъвто и да е аргумент - тях няма какво да ги направим, защото те са осакатени от към отношение и любов към България. И насила да ги накараш да гласуват (както е сега новия закон), това дори може да е опасно за България, защото те не се интересуват...не следят политиката... и просто ще си изберат някой на случаен принцип (който може да е много лош избор) и ще сложат него на власт (един вид жребий). Защото изобщо няма да си правят труда да анализират кой от кандидатите е подходящия. Те го нямат това в програмата си, като ценност. За тях държавата е нещо странично... Те само (извинявам се за жаргонния термин, но е много точен) - ЦИЦАТ от нея... но нищо не дават... Дори данъците, които (би трябвало) да са инвестиция от любов към България - за да я има България - дори тях вероятно плащат само ПО ПРИНУДА И ОТ СТРАХ, защото иначе ще ги накажат.

цитирай
3. 1997 - Смисълът на партията е обединяване около политическа идея, която ще донесе/запази доброто
25.04.2016 21:44
В този смисъл ранжиране на лошото противоречи на представата, че "нашите" са за да напраВИМ/запазИМ доброто. Ако някой смята всички за лоши, то нека си гласува с "не одобрявам никого" вместо да оДОБРИ?! по- малко лошия.
цитирай
4. stepenuvanenaloshoto - В този смисъл ранжиране на лошото ...
02.09.2016 20:43
1997 написа:
В този смисъл ранжиране на лошото противоречи на представата, че "нашите" са за да напраВИМ/запазИМ доброто. Ако някой смята всички за лоши, то нека си гласува с "не одобрявам никого" вместо да оДОБРИ?! по- малко лошия.

Да, но в случая, гласуване за лошия се води отрицателен вот спрямо това да спечели още по-лош кандидат.Т.е. не се води ОДОБРЕНИЕ, защото гласуващият знае, че кандидатът не става. Но просто добър кандидат няма. Т.е. ние не гласуваме за лош кандидат, защото го одобряваме (в този смисъл, той не е 'наш'), а просто, защото е по-малко лош.Освен това, под 'гласуване' се има предвид най-вече влиянието на гласоподавателя към промяна на държавното статукво... и затова гласуване с 'не одобрявам никого' не е много гласуване, а по-скоро ПАСУВАНЕ. Те хората и затова не гласуват - защото смятат, че няма за кого, защото всички са лоши. Но истината е, че дори да са всички лоши, те не са НАРАВНО лоши. За да имаш аргумент да не гласуваш, кандидатите трябва да са еднакво лоши. И от тук идва смисъла да се гласува за по-малко лошия. Защото комунистите и етносите (които според мен са предубедени) ще гласуват за най-лошите. Или пък феновете на Бойко, които са доволни на едното метро... А в същото време, бедни и болни страдат, България етнически загива... загива и като численост... Така че по-добре да останем зле, вместо да стане по-зле... или ако може, да станем по-малко зле, отколкото да си останем зле...ако не можем веднага да станем добре... Но не и да ни влошават още повече, некадърни политици, които не само са слаби, но ВЕЧЕ СА ИМАЛИ ДОСТА ВРЕМЕ възможност да се изявят и да постигнат нещо в България.
Също - гласуването не може да бъде право на избор, защото България е нашето отечество, родина и дом. Ние трябва да изпитваме любов към нея така, както към нашето дете. И така, както не можем да се грижим за детето си, ако ни хрумне... така, както не може да е право на избор дали да се грижим за детето, така тр да е и с България.Същото е и с данъците.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stepenuvanenaloshoto
Категория: Политика
Прочетен: 2600
Постинги: 2
Коментари: 3
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031